Струва ми се, че е било едва вчера, когато те видях… Ти ми каза колко се гордееш с мен, но аз просто те отминах. Ех, ако знаех тогава, каквото знам сега! Щях да те прегърна, щях да успокоя болката ти! Щях да благодаря за всичко, което си направила за мен! Щях да простя грешката ти… Какво ли не бих сторил да чуя гласа ти отново! Понякога ми се иска да те извикам, но знам че те няма! Съжалявам, че те обвиних за всичко, което не можах да направя сам… Нараних себе си, както нараних и теб! Понякога се чувствам ужасно, но не си го признавам. Понякога искам да скрия, че именно ти ми липсваш. Толкова е трудно да кажеш “Сбогом!”. Щеше ли да ми кажеш, че греша? Презираш ли ме? Или се гордееш с мен? Какво ли не бих дал за още един шанс! Да те погледна и ти да ме погледнеш! Съжалявам, че те обвиних за всичко, което не можах да направя сам! Ако имах още един ден щях да ти кажа колко ми липсваш откакто те няма. Но не това е опасно! Не е в реда на нещата да искам да върнеш времето назад!